Продължителност: 7 дни / 6 нощувки
1 ден.
Посрещане на летище София. Трансфер. Настаняване. Нощувка.
2 ден.
Отпътуване за Велико Търново. Разходка по Самоводската чаршия. Обръща се внимание на занаятчийските работилници и известните архитектурни забележителности и паметници. Посещение на Архитектурно-музейният резерват „Царевец”. През 9 в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през 12 в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м. Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Посещение на Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“, популярен като „Музей на восъчните фигури“, разположен в близост до хълма Царевец. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии. Посещение на „Свети Четиридесет мъченици“, българска православна черква, известен паметник на Търновската художествена школа. Храмът е паметник на културата от 1964 г. и е тясно свързан с историята на България. Построен е и стенописан в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница през 1230 г. В момента „Свети четиридесет мъченици” е отворена за посещения като музей, като на най-големите християнски празници в нея се отслужва и света литургия. Разглеждане на Художествената галерия Борис Денев открита през 1934 г. Тя е една от най-старите и най-богатите галерии в България. Създадена е с цел да се събират и съхраняват творби на български художници и за да се проследява развитието на българското изкуство през годините. Както и Паметникът Асеневци построен през 1985 г. Мечът, който сочи нагоре, символизира мощта на Средновековна България. Паметникът с внушителни размери е разположен на живописното място до Стамболовия мост, в подножието на Света гора, край река Янтра. Паметникът си заслужава да се посети, за да се почувства величието на средновековните български царе и да се види панорамната гледка, която се разкрива от там. Разглеждане на Регионалният исторически във Велико Търново, един от най-големите музеи в България. Той има много филиали. Създаден е през 1871 г. В него се помещава богат снимков, веществен и документален материал, който разказва историята на водещата роля на Велико Търново в създаването и развитието на книжарската дейност, периодичния печат и издателската дейност. Настаняване. Нощувка.
3 ден.
Отпътуване за Боженци. Посещение на Архитектурно – исторически резерват „Боженци“. Един от най-красивите архитектурни резервати, който впечатлява с добре запазените възрожденски къщи и обществени сгради. От 1964 г. е включен в списъка на културните паметници със световно значение на ЮНЕСКО. Посещение на къща-музей „Дончо Попов”. Построена е през 1862 г. и е на три етажа с търговски дюкян на приземния етаж. В нея днес е изложена етнографска експозиция, която разкрива бита на местните хора от 19 век. Посещение на Менгема за восък. Това е работилница за пречистване на восък. Строена е в началото на 19 век. Запазеният механизъм е автентичен. Пчеларството е било много добре развито в Боженци. В менгемата вощината, добивана от кошерите, се пречиства до чист восък чрез голямата преса и ръжена слама.
Отпътуване за Трявна. Посещение на Даскаловата къща. Тук през 1963 г. е открит единственият по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската, като се тръгне от най-ранната овчарска резба, премине се през резбата, украсяваща дървото в архитектурата на къщите, домашните иконостаси – толкова обичани и майсторски изработени от тревненци, и се стигне до дълбоката и пластична резба, с която тревненските първомайстори красят църковни иконостаси, владишки тронове. Възстановката на резбарска работилница проследява подготвителния процес на дърворезбата, показан е резбарски инструментариум. Посещение на Старото школо. Построено е в периода 1836-1839 г. Едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков, който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо. Разглеждане на часовниковата кула в центъра на града, един от символите на Трявна, църквата „Св. Архангел Михаил” и други. Настаняване. Нощувка.
4 ден.
Отпътуване на Дряновски манастир. Посещение на Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил”. Той играе стратегически важна роля в подготовката на Априлското въстание, като тук са съсредоточени големи запаси от храна и оръжие. Основан е през Втората българска държава – началото на 12 век в местността Църквището – в близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство на два пъти е разрушаван и ограбван (14 и 17 век), но бързо е възстановяван. Отпътуване за Соколски манастир. Посещение на манастир „Успение Богородично”. Основан е от архимандрит Йосиф Соколски. През 1833 г. до входа на близката пещера Сокола той построил малка дървена църква и паянтова жилищна постройка, а през 1834 г. с помощта на хора от близките села на мястото на дървените постройки е издигнат и осветен голям храм. Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда, а стенописите в него са направени по-късно. Посещение на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, единственият по рода си музей на открит. Той представя автентичните български култура, бит и занаятчийство. Открит е на 7 септември 1964 г. В Етъра се намира единствената по рода си сбирка на съоръжения задвижвани от вода в България, съдържаща 10 обекта, които са действащи. Поради този факт, водното колело се е превърнало в емблема на комплекса. Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, които разкриват самобитния талант на възрожденските строители.
Отпътуване за Казанлък. Следва посещение на могила Голямата Косматка, гробницата на тракийския цар Севт III. Строена през втората половина на 5 в. пр. Хр. В нея са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др.. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва гробници и храмове открити в могилите в този район. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна. При невъзможност обектът да бъде посетен, ще бъде заменен с друг. Посещение на копието на Казанлъшката гробница, което се намира до оригиналът на тракийската гробница от 4 – 3 в.Пр.Хр.. Поради специалния режим на съхранение оригиналът не се посещава, а копието изградено до нея показва архитектурата, археологическите материали и стенописите в мащаб 1:1. Гробницата е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на ЮНЕСКО през 1979 г. Отпътуване за Пловдив. Настаняване. Нощувка.
5 ден.
Посещение на църквата „Св. Неделя”, известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане. Построена в началото на 18 век, във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф, Димитър Христов Зограф и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски. Иконостасът е съвършено произведение на Възрожденската църковна дърворезба с преобладаващи растителени орнаменти. Разглеждане къщата на Димитър Георгиади, където се помещава Експозиция „Българско възраждане” към Регионалния исторически музей Пловдив, построена през 1848г. по популярния за 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща, сградата е паметник на културата от национално значение. Разглеждане сградата на Регионалния етнографски музей, който се помещава в Куюмджиевата къща построена през далечната 1847г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. Посещение на Античният театър – символът на античен Филипополис. Освен като културно средище, той е играл важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия. Построен по времето на император Траян в началото на 2 век. Разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979г. от Археологически музей Пловдив. Той е един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Открити са надписи и изящни статуи, включени сега в архитектурата на сградата. Сега е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в нея се провеждат различни по характер спектакли за около 5 000 зрители. Посещение на Регионалният археологически музей Пловдив. Колекциите му се помещават в центъра на града, а обновената и напълно реконструирана сграда е открита през октомври 2010г. В седемте му зали са показани находки от региона на Пловдив от праисторията до средновековието. От периода 5 – 4в.пр.Хр. е представена богата колекция от произведения на древногръцкото изкуство – съдове от сребро, златни женски накити за тяло и дрехи. Сред интересните експонати на музея са множество антични скулптури, оброчни плочи и др. Посещение на Митрополитски храм „Св. вмчца Марина„, построен най-вероятно още през 5 век. Днес е главен храм на Пловдивската епархия и нейното църковно управление – Пловдивска митрополия. Възобновен е като митрополитски храм през 1853г. върху останките от средновековна черква от 16 век. Тук е един от най-ценните резбовани иконостаси от орехово дърво с дължина 21 метра. Над северния вход се издига многоетажна дървена камбанария, изградена през 1870 г. със своеобразна за българските традиции архитектура. Пешеходната обиколка приключва с посещение на Културен център-музей „Тракарт„, където се експонират антични подови мозайки от 3 – 4в.сл.Хр.. Представени са три постоянни експозиции – „Стъклото в античното изкуство“, Прототракийски портрет от 5 – 3 хил.пр.Хр. и Миниатюрен римски портрет от 1в.пр.Хр. – 1в.сл.Хр. Културен център-музей „Тракарт“ разполага с камерна зала и е добър пример за съвместяване на музейния си характер с различни културни прояви – изложби, камерни концерти, театрални постановки, семинари, конференции. Нощувка.
6 ден.
Отпътуване за София. Разглеждане на Президентството и Църквата Ротонда „Св.Георги”, която е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Преминава се покрай Катедрален храм „Св. Неделя” – един от духовните бисери на столицата и носител на многовековна традиция. Следва посещение на новооткритият Античен комплекс „Сердика”. Сред най-големите атракции е Декуманус Максимус – главната улица на античния град Сердика, която е запазила почти изцяло автентичната си настилка. На три площадни нива е оформен подземен музей на открито, който показва три отделни квартала. Под стъкления купол се оформя арт пространство за концерти и постановки. Посещение на Национален етнографски музей. Музеят се помещава в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. Съдържа елементи на ренесанс, виенски барок и напомня на френските дворци от 18 в. През 1954 г. в нея са настанени Националната художествена галерия и Националния етнографски музей, а от 1978г. сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение. Разглеждане на Църквата „Св. Николай”, построена през 1907 – 1914 г. по проект на руския архитект М. Преображенски. В Криптата на храма е гробът на Св. Серафим Соболев, който официално е канонизиран на 25 и 26.02.2016 г. от руската и българската православна църква. Посещение на Храм-паметник „Св. Александър Невски” считан за символ на българската столица (№34). Храмът е построен в чест на руския император Александър II, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Строежът ѝ започва през 1904 г. и завършва осем години по-късно. Интериорът на храма е уникален и впечатлява с великолепната мраморна украса и стенописи. Посещение на Националния исторически музей. Акцентира се на Зала 2, където са представени върховите достижения на тракийската култура през периода 6 в.пр.Хр. – 4 в.сл.Хр.. В центъра е разположена витрината с прочутото Панагюрско златно съкровище, великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха. Отделя се специално внимание и на Зала 3, посветена на историята и културата на българските земи през средновековната епоха. Следващият обект, който се посещава е Боянската църква „Св.св. Никола и Пантелеймон”, която се намира в подножието на Витоша, в кв. Бояна. Тя е един от малкото средновековни паметници на християнското изкуство, достигнали до наши дни. Църквата е част от Стоте национални туристически обекта и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.. Настаняване. Нощувка.
7 ден. Изпращане на групата. Трансфер до летище. Полет.
