Продължителност: 7 дни / 6 нощувки
1 ден.
Посрещане на летище София. Трансфер. Настаняване. Нощувка.
2 ден.
Закуска. Отпътуване за с. Старосел. Разглеждане на Тракийски култов център и могила Хоризонт в близост до с. Старосел. Тракийският подмогилен храм при Четиньова могила (известен като Тракийския култов комплекс Старосел) е най-големият до този момент древен градеж от подобен тип на територията на Югоизточна Европа. Подмогилното съоръжение се намира близо до село Старосел. Открит е заедно с целия култов комплекс от антични тракийски гробници и храмове. Обектът е сред Стоте национални туристически обекта. Отпътуване за Хисаря. Пешеходна обиколка, запознаване с основните забележителности на града. Посещение на Римска семейна гробница, изградена през втората половина на 4 век. Състои се от засводен коридор, стълбище и гробна камера. Стените на гробницата и коридора са украсени с цветни стенописи, които символизират райската градина и са частично запазени. Преминаване през Южната крепостна порта – главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. Разглеждане останките на най-голямата римска баня в града, открити през 1935 г.. Банята е строена през 4 в., градена е със смесена зидария с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били от бял родопски мрамор и имало помещения за топла и студена баня, място за почивка и два басейна. Посещение на извор “Момина сълза”, който е със слабо минерализирана вода, със съдържание на много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. “метални витамини”. Това е най-вкусната хисарска вода! Използва се само за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса. Настаняване. Нощувка.
3 ден.
Закуска. Отпътуване за Казанлък. Посещение на Шипченски манастир „Рождество Христово”. Това е действащ мъжки манастир изграден през 1902 г. по идея на граф Игнатиев и майката на ген. Скобелев в чест на загиналите руски войници в Руско-турската война от 1877-1878г.. Храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата през 1970 г. Посещение на храмът в могилата „Шушманец“. Открит е през август 1996 г. Пластичната украса от полуколони и пиластри отразява религиозните и философски представи на траките за строежа на света. Предполага се, че е изградена през 4 в.пр.Хр. Уникалното архитектурно решение го прави едно от най-представителните произведения на тракийската архитектура. Следва посещение на могила Голямата Косматка, гробницата на тракийския цар Севт III. Строена през втората половина на 5 в. пр. Хр., в нея са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва гробници и храмове открити в могилите в този район. Забележителна е с ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна. При невъзможност обектът да бъде посетен, ще бъде заменен с друг. Посещение на копието на Казанлъшката гробница, което се намира до оригиналът на тракийската гробница от 4 – 3 в.Пр.Хр.. Поради специалния режим на съхранение оригиналът не се посещава, а копието изградено до нея показва архитектурата, археологическите материали и стенописите в мащаб 1:1. Гробницата е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на ЮНЕСКО през 1979 г. Разглеждане на Историко-етнографски комплекс „Кулата”, изграден в най-старата част на Казанлък. Реставрирани са архитектурно-исторически паметници от Възрожденската епоха. В две от реставрираните къщи Исторически музей „Искра“ урежда етнографски експозиции, които показват градски и селски бит на средната класа на казанлъшкия регион от края на 19 в. Под навеса е уредена примитивна розоварна. Посещение на Музей на розата. Нова, съвременна сграда, мултифункционална, със застроена площ от 1200 кв.м. В нея има партерен кръг с 24 вида рози, предвидени са специално помещение за демонстрация на розоварене във вътрешния двор и зала за дегустация на аромати. Нощувка.
4 ден.
Закуска. Отпътуване за Перперикон, археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 години, през каменната ера, след което при траките е свещен скален град, а по-късно там са живели римляни, византийци и българи. Унищожен е от турците през 14 век. Днес там може да се видят останките от древния град Перперикон, гробницата на владетелите, паметници от античността, останки от средновековна крепост. Това е най-големият мегалитен комплекс на Балканския полуостров. Отпътуване за Кърджали. Посещение на Исторически Музей, създаден с цел събиране, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство от района на Източните Родопи. Намира се в красива сграда, строена в началото на 20-те години на 20 век. Заобиколен е от красив парк, приютяващ над 30 растителни видове, които могат да бъдат видени единствено в България. През 80-те на 20 век сградата е адаптирана за музей. Експозицията е открита през 1987 г. Музеят съдържа над 50 хиляди артефакти, проследяващи живота в Източните Родопи от 6-то хил. пр. Хр. до началото на 20 век, хронологично и тематично обособени в експозиции Археология, Природа и Етнология.
Настаняване.Вечеря. Нощувка.
5 ден.
Отпътуване за Пловдив. Посещение на църквата „Св. Неделя”, известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане. Построена в началото на 18 век, във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф, Димитър Христов Зограф и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски. Иконостасът е съвършено произведение на Възрожденската църковна дърворезба с преобладаващи растителни орнаменти. Разглеждане къщата на Димитър Георгиади, където се помещава Експозиция „Българско възраждане” към Регионалния исторически музей Пловдив, построена през 1848г. по популярния за 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща, сградата е паметник на културата от национално значение. Разглеждане сградата на Регионалния етнографски музей, който се помещава в Куюмджиевата къща построена през далечната 1847г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. Посещение на Античният театър – символът на античен Филипополис. Освен като културно средище, той е играл важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия. Построен по времето на император Траян в началото на 2 век. Разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979 г. от Археологически музей Пловдив. Той е един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Открити са надписи и изящни статуи, включени в архитектурата на сградата. Адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив в него се провеждат различни по характер спектакли за около 5 000 зрители. Посещение на Регионалният археологически музей Пловдив. Колекциите му се помещават в центъра на града, а обновената и напълно реконструирана сграда е открита през октомври 2010г. В седемте му зали са показани находки от региона на Пловдив от праисторията до средновековието. От периода 5 – 4в.пр.Хр. е представена богата колекция от произведения на древногръцкото изкуство – съдове от сребро, златни женски накити за тяло и дрехи. Сред интересните експонати на музея са множество антични скулптури, оброчни плочи и др. Посещение на Митрополитски храм „Св. вмчца Марина„, построен най-вероятно още през 5 век. Днес е главен храм на Пловдивската епархия и нейното църковно управление – Пловдивска митрополия. Възобновен е като митрополитски храм през 1853г. върху останките от средновековна черква от 16 век. Тук е един от най-ценните резбовани иконостаси от орехово дърво с дължина 21 метра. Над северния вход се издига многоетажна дървена камбанария, изградена през 1870 г. със своеобразна за българските традиции архитектура. Пешеходната обиколка приключва с посещение на Културен център-музей „Тракарт„, където се експонират антични подови мозайки от 3 – 4в.сл.Хр. Представени са три постоянни експозиции – „Стъклото в античното изкуство“, Прототракийски портрет от 5 – 3 хил.пр.Хр. и Миниатюрен римски портрет от 1в.пр.Хр. – 1в.сл.Хр. Културен център-музей „Тракарт“ разполага с камерна зала и е добър пример за съвместяване на музейния си характер с различни културни прояви – изложби, камерни концерти, театрални постановки, семинари, конференции. Настаняване. Вечеря. Нощувка.
6 ден.
Закуска. Отпътуване за София. Разглеждане на Президентството и Църквата Ротонда „Св.Георги”, която е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Преминава се покрай Катедрален храм „Св. Неделя” – един от духовните бисери на столицата и носител на многовековна традиция. Следва посещение на новооткритият Античен комплекс „Сердика”. Сред най-големите атракции е Декуманус Максимус – главната улица на античния град Сердика, която е запазила почти изцяло автентичната си настилка. На три площадни нива е оформен подземен музей на открито, който показва три отделни квартала. Под стъкления купол се оформя арт пространство за концерти и постановки. Посещение на Национален етнографски музей. Музеят се помещава в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. Съдържа елементи на ренесанс, виенски барок и напомня на френските дворци от 18 в. През 1954 г. в нея са настанени Националната художествена галерия и Националния етнографски музей, а от 1978г. сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение. Разглеждане на Църквата „Св. Николай”, построена през 1907 – 1914 г. по проект на руския архитект М. Преображенски. В Криптата на храма е гробът на Св. Серафим Соболев, който официално е канонизиран на 25 и 26.02.2016 г. от руската и българската православна църква. Посещение на Храм-паметник „Св. Александър Невски” считан за символ на българската столица. Храмът е построен в чест на руския император Александър II, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Строежът ѝ започва през 1904 г. и завършва осем години по-късно. Интериорът на храма е уникален и впечатлява с великолепната мраморна украса и стенописи. Посещение на Националния исторически музей. Акцентира се на Зала 2, където са представени върховите достижения на тракийската култура през периода 6 в.пр.Хр. – 4 в.сл.Хр.. В центъра е разположена витрината с прочутото Панагюрско златно съкровище, великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха. Отделя се специално внимание и на Зала 3, посветена на историята и културата на българските земи през средновековната епоха. Следващият обект, който се посещава е Боянската църква „Св.св. Никола и Пантелеймон”, която се намира в подножието на Витоша, в кв. Бояна. Тя е един от малкото средновековни паметници на християнското изкуство, достигнали до наши дни. Църквата е част от Стоте национални туристически обекта и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.. Настаняване. Нощувка.
7 ден.
Изпращане на групата. Трансфер до летище.
