Продължителност: 7 дни / 6 нощувки
1 ден.
Посрещане на летище Варна. Трансфер. Настаняване. Вечеря. Нощувка.
2 ден.
Закуска. Посещение на Катедрален храм „Свето Успение Богородично”, един от символите на града. Първият камък при изграждането на храма е положил княз Александър І Батенберг през 1880 г. След водосвета князът помилвал всички затворници от Варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. По време на самия строеж майсторите работят по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург, като използват местни материали. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 г.Цялостно изографисване на храма започва през 1949 г., а през 60-те години на 20 в. са изработени витражните стъкла на големите прозорци към площада.
Посещение на Етнографски музей. В музея е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на 19 и началото на 20 в. Помещава се във възрожденска къща от типа на така наречените „Симетрични къщи“, строена около 1860 г. Етнографският музей е открит в тази сграда през 1974 г.
Посещение на Римски терми. Един от най-ценните паметници на културата във Варна, част от обектите на Археологическия музей в града. Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІV в.н.е.). Те са от т.нар. “малък императорски тип” и изграждането им се отнася към края на 2 век, най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000 кв. м.
Посещение на Археологически музей. Основан е през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил (археолози и учени от чешко-български произход, основоположници на българската археология и музейно дело). Сградата, в която се помещава, е строена през 1892 – 1898 г. за училище – Девическа гимназия. Изградена е в стил късен барок със сутеренни помещения и два етажа. Има почти квадратна форма с просторен вътрешен двор.
Посещение на Феста Делфинариум, единствено по рода си в България атракционно съоръжение. Открит е през 1984 г. и е един от символите не само на Варна, а и на българския туризъм. Посещение на винарна „Стара Варна”. Дегустация на вина, съпроводена с интересна беседа. Разглеждане на уникална по рода си фото изложба на снимки от стара Варна. Двучасова разходка с ветроход „Роял Хелена” в залива. Опознавателна обиколка на кораба. Нощувка.
3 ден.
Закуска. Отпътуване за Балчик. Посещение на Университетска Ботаническа градина и Дворцов комплекс – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Разглеждане на Ботаническата градина. Колекцията от растителни видове, донесени от цял свят, е разположена на площ от 16 акра. Една от най-големите атракции е колекцията от гигантски кактуси, растящи на открито от април до октомври. Тя е втората по големина в Европа след тази в Монако.
Отпътуване за нос Калиакра. Посещение на природен и археологически резерват Калиакра. Първите сведения за населението на носа са от 4 в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи. Много легенди са свързани с нос Калиакра. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, предвождани от красавицата Калиакра, които скочили от скалите в морето, за да се спасят от османските турци. За да не се откаже някоя от тях, те сплели косите си една в друга.
В една от пещерите на нос Калиакра е уреден музей, където могат да се видят много археологически находки, открити при разкопки в резервата. Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото. Крепостта е обявена за архитектурен паметник на културата през 1967 г., а нос Калиакра е обявен за природен резерват през 1941 г. Посещение на грънчарска работилница. Демонстрация на изработка на керамични съдове. Вечеря. Нощувка.
4 ден.
Закуска. Отпътуване за Несебър.
Разглеждане на Голямата Митрополия „Св. София“ , наричана също датирана от 5 век. Тя е почти цяла и е може би най-внушителната от всички несебърски църкви. Днес се намира в центъра на града, дълга е над 25 метра и широка 22 метра. Колонада и арки са красили трите й кораба, зидана е от камък и тухли, а подът й е бил покрит с мозайки.
Разглеждане на Средновековната Източна-православна църква „Христос Пантократор“ в Несебър, датира от 12 – 14 век и е най-известна с богатата си външна декорация. Това е една от най-добре запазените Средновековни църкви в България. Проектирана е в късно-византийски стил и впечетлява с прецизното си строителство, идеални пропорции и живописно украсена фасада.
Разглеждане на църквата “Св. Йоан Алитургетос” е построена през 15 век. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., тя бележи върховия етап в строителството на култови сгради през Средновековието. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие.
Отпътувана за замъка в Равадиново. Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, които препраща в легендарните рицарски времена. Те висят по каменните стени, обвити в задната част на замъка с гъст бръшлян. Кулите са украсени с мед и месинг. Навсякъде из градината има статуи, огромни дървени фенери с красива дърворезба, каменни птици и русалки. Има приказна градина с езеро, в което плуват бели и черни лебеди, които привнасят неповторима атмосфера към аристократичната обстановка.
Отпътуване за Созопол. Пешеходна обиколка на Стария град и запознаване с основните забележителности на града.
Посещение на църквата „Св. Богородица”. Построена е през 15 в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм. Данни за съществуването ѝ има от 1482 г. По план е трикорабна едноапсидна псевдобазилика. Била е към метоха на островния манастир „Св. Йоан Продром“. За да не смущава османските поробители, черквата е изградена – ниска, вкопана в земята и по външен вид почти не се отличава от къща. Сградите на черквата и метоха са изградени от камък, като е подравнявано със сантрачи. Иконостасът ѝ от края на 18 в. е дело на дебърските майстори. Странджанските икони са от 18 – 19 в. Сградата е паметник на културата с национално значение.
Посещение на храм „Св.Св. Кирил и Методий“, наричан още „Бежанската черква”. Изграден е през 1889 г. за нуждите на заселилите се в Созопол българи-бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. След 1944 г. сградата е била превърната първо в градски музей, после в склад и накрая в „музеен кът на подводната археология“. След 1989 г. държавата връща храма на Св. Синод. Въпреки превратностите основният камък и олтарната маса, под които са вградени свети мощи, са останали непокътнати. Понастоящем в храма се съхраняват и мощите на Йоан Кръстител, открити под светия престол на черквата на остров Свети Иван. Монтиран е иконостас, пренесен от друга, рухнала созополска черква, работа на дебърски майстори от 17-18 век.
Разглеждане на Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула” разположен на южната панорамна алея от съществувалия на това място античен град Аполония. Крепостта е била построена през средата на 5 в. и е изградена от варовикови квадри. Стените са разрушени, при завладяването на града от римляните. Малко след това са напълно възстановени от местни хора.
Разглеждане на Средновековна Базилика, изградена през 5 в. върху по-стар културан пласт. Там се намерени четири монети на Аполония от периода 350-306 г. пр.н.е., както и на императорите Валент, Валентиниан Аркадий, Хонорий, Анастасий и Теодосий І. Открити са следи от писцина, а също така и останки от богато украсена мраморна олтарна арка. През 9 век храмът е бил унищожен от пожар. След възстановяването му стените били украсени със стенописи. В края на 11 до края на 14 в. е била извършена е сериозна реконструкция и базиликалният план е преустроен в кръстокуполен. В края на 17 в. базиликата е била разрушена от турската власт. Настаняване. Вечеря. Нощувка.
5 ден.
Закуска. Отпътуване за Пловдив. Пешеходна обиколка на Стария град, запознаване с основните забележителности. Посещение на църквата „Св. Неделя”, известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане. Построена в началото на 18 век, във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф, Димитър Христов Зограф и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски. Иконостасът е съвършено произведение на Възрожденската църковна дърворезба с преобладаващи растителени орнаменти. Разглеждане къщата на Димитър Георгиади, където се помещава Експозиция „Българсковъзраждане” към Регионалния исторически музей Пловдив, построена през 1848г. по популярния за 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща, сградата е паметник на културата от национално значение.
Разглеждане сградата на Регионалния етнографски музей, който се помещава в Куюмджиевата къща построена през далечната 1847г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.
Посещение на Античният театър – символът на античен Филипополис. Освен като културно средище, той е играл важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия. Построен по времето на император Траян в началото на 2 век. Разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979г. от Археологически музей Пловдив. Той е един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Открити са надписи и изящни статуи, включени сега в архитектурата на сградата. Сега е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в нея се провеждат различни по характер спектакли за около 5 000 зрители.
Посещение на Регионалният археологически музей Пловдив. Колекциите му се помещават в центъра на града, а обновената и напълно реконструирана сграда е открита през октомври 2010г. В седемте му зали са показани находки от региона на Пловдив от праисторията до средновековието. От периода 5 – 4в.пр.Хр. е представена богата колекция от произведения на древногръцкото изкуство – съдове от сребро, златни женски накити за тяло и дрехи. Сред интересните експонати на музея са множество антични скулптури, оброчни плочи и др.
Пешеходната обиколка приключва с посещение на Културен център-музей „Тракарт„, където се експонират антични подови мозайки от 3 – 4 в.сл.Хр. Представени са три постоянни експозиции – „Стъклото в античното изкуство“, Прототракийски портрет от 5 – 3 хил.пр.Хр. и Миниатюрен римски портрет от 1 в.пр.Хр. – 1 в.сл.Хр. Културен център-музей „Тракарт“ разполага с камерна зала и е добър пример за съвместяване на музейния си характер с различни културни прояви – изложби, камерни концерти, театрални постановки, семинари, конференции. Настаняване. Вечеря. Нощувка.
6 ден.
Закуска. Отпътуване за София. Обиколка на централната част на София, запознаване с основните забележителности на града.
Разглеждане на Президентството и Църквата Ротонда „Св.Георги”, която е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Преминава се покрай Катедрален храм „Св. Неделя” – един от духовните бисери на столицата и носител на многовековна традиция.
Посещение на новооткритият Античен комплекс „Сердика”. Сред най-големите атракции е Декуманус Максимус – главната улица на античния град Сердика, която е запазила почти изцяло автентичната си настилка. На три площадни нива е оформен подземен музей на открито, който показва три отделни квартала. Под стъкления купол се оформя арт пространство за концерти и постановки.
Посещение на Национален етнографски музей. Музеят се помещава в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. Съдържа елементи на ренесанс, виенски барок и напомня на френските дворци от 18 в. През 1954 г. в нея са настанени Националната художествена галерия и Националния етнографски музей, а от 1978г. сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.
Разглеждане на Църквата „Св. Николай”, построена през 1907 – 1914 г. по проект на руския архитект М. Преображенски. В Криптата на храма е гробът на Св. Серафим Соболев, който официално е канонизиран на 25 и 26.02.2016 г. от руската и българската православна църква.
Посещение на Храм-паметник „Св. Александър Невски” считан за символ на българската столица. Храмът е построен в чест на руския император Александър II, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Строежът ѝ започва през 1904 г. и завършва осем години по-късно. Интериорът на храма е уникален и впечатлява с великолепната мраморна украса и стенописи.
Посещение на Националния исторически музей. Акцентира се на Зала 2, където са представени върховите достижения на тракийската култура през периода 6 в.пр.Хр. – 4 в.сл.Хр.. В центъра е разположена витрината с прочутото Панагюрско златно съкровище, великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха. Отделя се специално внимание и на Зала 3, посветена на историята и културата на българските земи през средновековната епоха.
Следващият обект, който се посещава е Боянската църква „Св.св. Никола и Пантелеймон”, която се намира в подножието на Витоша, в кв. Бояна. Тя е един от малкото средновековни паметници на християнското изкуство, достигнали до наши дни. Църквата е част от Стоте национални туристически обекта и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Настаняване. Вечеря. Нощувка.
7 ден.
Изпращане на групата. Трансфер до летище. Полет.
